ТОМ 1: Феликс Карлингер (Felix Karlinger), Научно изследване по етно музикологияи народна литература на Сардиния (Studien zur Ethnomusikologie und Volksliteratur Sardiniens), Norderstedt 2003 (издаденo от Джовани Масала (G. Masala) с послеслов на А. Деплано (A. Deplano), 250 страници, с шест снимки, 2 илюстраций и 12 примерни ноти, ISBN: 3-8330-0472-X.
ТОМ 2: Макс Леополд Вагнер (Max Leopold Wagner), Екскурзионни снимки от Сардиния (Reisebilder aus Sardinien), Norderstedt 2003 (издадени от Дж. Масала (G. Masala) с предговор от Дж. Паулис), 186 страници с 55 снимки, ISBN: 3-8330-0744-3.
TOM 3: Ф. Карлингер (F. Karlinger), Сардинската народна песен (Das sardische Volkslied), (издадена и преработена с библиография от Дж. Масала), 244 страници, 19 снимки, 20 илюстрации и 23 примерни ноти , ISBN: 3-8334-0459-0.
TOM 4: М. Л. Вагнер (M.L. Wagner), Думи Предмети Картини Впечатления: Сардиния 1925-1927 (Wörter Sachen Bilder Eindrücke: Sardinien 1925-1927), (издадена от Дж. Масала), 284 страници, с 100 снимки, 2 илюстрации и 32 рисунки, ISBN: 3-8334-0460-4.
ТОМ 5: М. Л. Вагнер (M.L. Wagner), Sa Sardìnnia de Max Leopold Wagner: 1925-1927. (Думи Предмети Картини Впечатления: Сардиния 1925-1927 / Wörter Sachen Bilder Eindrücke: Sardinien 1925-1927).
ТОМ 6: Ф. Карлингер (F. Karlinger), Скици за сардинската музикална култура (Skizzen zur sardischen Musikkultur), (издадена и с добавена библиография от Дж. Масала), около 230 страници, с разнообразни снимки и илюстрации, ISBN: 3-8334-0880-4.
Поредицата SARDÌNNIA има за цел да насочи вниманието към произведенията на немски и други съвременни учени и интелектуалци от всички научни дисциплини, които се занимават със Сардиния. В момент на сближаваща се Европа издателите считат за важно, да добият един поглед от културното богатство на континента в цялото му многообразие. Така целта на поредицата SARDÌNNIA е да представи на българските читатели една от най старите и независими романски култури и езици в техните различни фасетки и от различни перспективи, както и да подбуди дискусии относно нашето отношение към регионалните езици и култури.
Поредицата SARDÌNNIA е основана през пролетта на 2003 и оттогава се издава от Джовани Масала (Giovanni Masala) и Титус Гаст (Titus Gast) със съдействието на Ремберт Ойфе (Rembert Eufe), Грациано Фойс (Graziano Fois), Маркус Фрицше (Markus Fritsche), Manuela Mereu и Андреас Щиглиц (Andreas Stieglitz) и със сътрудничеството на института по литературознание (Романски литератури II) и лекторите по сардински езици и култура на университета Щутгарт.
SARDÌNNIA е една частна и на доброволни начела инициатива на издателя, която не е подпомагана нито от частни нито от обществени институции.
Книгите от поредицата SARDÌNNIA могат да се намерят във всяка книжарница в Германия. В България за момента книгите могат да се поръчат само по интернет, за целта кликнете на съответният линк под книгата. Така те отиват директно на страницата за поръчки на съответната интернет книжарница (функционира само при вече излезли от печата книги).
«Това което важи в тесният смисъл на думата като сардинска музика, би могло по друг начин да се тълкува като музика на западната цивилизация, като основен източник на онова наследство, което с векове определя европейската история на музиката, от чийто недра произлиза всички големи и известни Композитори на нашият континент от Палестрина до Верди, от Орландо ди Ласо до Моцарт, Бетовен, Вагнер» (Ф. Карлингер). Първата част на настоящият том съдържа почти всички трудове на Карлингер за музикологията на Сардиния. Основа на книгата е една поредица от статии за изследване на приказките, които мюнхенският музиколог, романист и фолклорист пише основно през шейсетте и седемдесетте години. Една статия за разказната ситуация допълва централната част на книгата. Завършва със статии за сардинската драма от ХVIII век, фолклористиката, както и с ретроспекция към сардинската му специалност.
Благодарение на дотацията от 4000 Марки -Стипендията Диолингер на Университета Мюнхен, Макс Леополд Вагнер пребивава в годините 1904,1905 и 1906 в Сардиния. Във връзка с това пътуване произлизат внушителни и впечатляващи екскурзионни снимки от острова и тяхната култура. Те биват издадени през 1907г. и 1908г. във вестника Braunschweiger Zeitschrift Globus и принадлежат безспорно към най влиятелните пътеписи, които някога са писани за средиземноморският остров. Те бяха последвани от още една статия Die Barbagia in Sardinien, koято публикува няколко години по късно във вестника Deutsche Rundschau für Geographie. «Става вапрос за една поредиза от статии, които Вагнер в бъдещите си произведения рядко цитира поради техният некомпетентен характер, затова не са много познати. Те представят обаче в неговата кариера вероятно най интересният източник, относно неговото отношение във връзка с тогавашните проблеми в Сардиния за да можем да разберем в последствие процесът на развитие на трудовете му за Сардиния» (Giulio Paulis).
В предговора Карлингер вижда като основна цел на неговият труд « да докаже, че сардинската народна песен притежава толкова много своеобразие, че човек трябва да признае нейната самостоятелен статус така както на испанската, каталанската или португалската народна песен, които човек не бива да характеризират дори като музикални диалекти на пиренейската сборна форма».(Ф. Карлингер). Сардинската народна песен е един преработен вариант на едноименният хабилитационен труд на Феликс Карлингер, който пише 1954г.. Книгата е разделена на три основни части (живот и песен, пейзаж и песен както и инструментите), които биват обогатени и допълнени с музикални Бележки. Списъкът на музикалните пиеси които са били записани 1955г. в Сардиния, зажалост са изчезнали завинаги, завьршва работата на един от най големите европеиски изследователи в областта за 20 век.
След дълго колебание поради тежкото му здравословно сьстояние и бурните политически отнощения 1925 Макс Леополд Вагнер заминава за Сардиния, за да сьбере повече данни за езика, които да служат за Езиковият атлас на Италия и южна Швейцария (Zofingen 1928-40). За тази цел той пьтува непрекъснато между 1925г. и 1927г. почти цяла година между острова и континента. С помощта на една анкета сьстояща се от повече от 2000 думи и форми, анкетира в 20 селища мнозина местни жители макар и не при най удобните условия. Този том сьдьржа досега непубликуваните протоколи от неговите записки, фонетични бележки, снимки и тяхното описание, както и някой лични описания на тогаващните му преживиявания и впечатления от Сардиния.
[...]
е роден на 17 март 1920г. в Мюнхен и умира на 27 юни 2000г. в Крицендорф, и се счита за един от най големите познавачи на сардинската музикология и народна литература. По време и след втората световна война учи фолклористика, музикология, театрознание и романистика в Мюнхен, където 1948г. прави научна степен с дисертацията си на тема народната песен на Пиринеите. След много научни пътувания в Сардиния хабилитира 1954г. на тема сардинска народна песен. От 1959г. до 1966г. е преподавател на семинара по романски филологии на университета Мюнхен, а от1967г. до 1980г. е назначен като редовен професор по романски филологии в университета в Залцбург.
е роден на 17 септември 1880г. в Мюнхен и умира на 09 септември 1962г. във Вашингтон. Счита се до ден днешен за един от най значителните сардиологисти и принадлежи към един от най ? открояващите се романисти на ХХ век. Държавната си работа пише в университета Мюнхен на тема сардинско учение за словообразуването 1907г. прави научна степен във Вюрцбург, със дисертация на тема учение за тоновете на южно сардинските диалекти. В годините от 1925г. до 1927г., пребивава в Сардиния, за да може да опише езика за издаденият от Карл Яберг и Якоб Юд през 1928-1940г. езиков атлас на Италия и южна Швейцария. Веднага след излизането от печат на неговата езико историческа книга La lingua sarda: storia, spirito e forma. 1951г. Вагнер заминава за Вашингтон, където до смърта си работи върху Dizionario Etimologico Sardo. Той оставя общо над 450 произведения от които почти половината се занимават със сардинския език и култура, така че Вагнер с право» се счита за истинския създател на сардинската граматика» (Хайнц Крьол).
Поредицата SARDÌNNIA е основана през пролетта на 2003 и оттогава се издава от Джовани Масала (Giovanni Masala) и Титус Гаст (Titus Gast) с съдействието на Ремберт Ойфе (Rembert Eufe), Грациано Фойс (Graziano Fois), Маркус Фрицше (Markus Fritsche), Manuela Mereu и Андреас Щиглиц (Andreas Stieglitz) и със сътрудничеството на института по литературознание (Романски литератури II) и лекторите по сардински езици и култура на университета Щутгарт.
е научен сътрудник към Института по литературознание (Романска литература ІІ) в университета Щутгарт, където се занимава основно със сардинският език и култура и е ръководител от около три години на лектората по сардински език и култура на университета Щутгарт. Той е и директор на новата поредица SARDÌNNIA, която има за цел да издаде публикувани и непубликувани издания на немски и чуждестранни интелектуалци и учени, които имат значителен принос за научното развитие на сардинският език и култура. Масала е учил в Брауншвайг и Сасари ? романистика, германистика и педагогика.
пътувайки преди няколко години спира на остров Сардиния и оттогава споменът за средиземноморския остров не го напуска: Гаст е учил италианско езикознание, политология, както и работна и организаторска психология. В своята магистърска работа се занимава задълбочено с езиковите дадености на сардинския език. След завършване на образованието си той работи като радио журналист. Освен като съиздател Титус Гаст е и ръководител на интернет изданието SARDÌNNIA и се грижи за оформянето на обложките на книгите.
е учил италианистика, романистика, семитистика и немска лингвистика в мюнхенския университет Лудвиг Максимилиан. Там получава научна степен за дисертацията си на тема: състоянието и преустройството на венецианския език в Република Венеция. Към момента работи като лектор по немски език в университета Caen Basse ? Normandie.
е гимназиален учител в Калиари. Като учен в областта на историческата антропология, прави научна степен към Ecole des Hautes Etudes en Sciences Sociales в Париж на тема Маски на мечки на карнавала в Самугео (Сардиния) в европейски контекст. Той се занимава и с военна история на средновековието, сардински език и литературознание и принадлежи към работната група «Herbertus», един колектив от учени, който се занимават с критичното издание на Liber Miraculorum, едно произведение на цистериански монах Ерберто (по-късно става архиепископ на Torres Sassari). Фойс е учил в Калиари и Пойтиерс.
е голям почитател и познавач на Сардиния. Бил е на острова над четиридесет пъти, главната му квартира е в Оросей, на източното крайбрежие. На скоро излезна последното му произведение, « Отпечатъка на острова: Стъпки по Сардиния» (Der Inselabdruck: Fu?spuren auf Sardinien) (Oldenburg 2002). В тази книга Фрицше рисува сардински портрети и характери, с четка, която той дълбоко и с респект е потопил в сардинската душа. Фрицше живее в момента в Байндт на езерото Бодензее в Германия. Краят на тази година ще се мести с цялото си семейство на Сардиния.
е учил германистика и география, живее в Франкфурт на Майн и работи като свободен журналист, екскурзовод и фотограф. Обширна пътешестваща дейност в страната и извън с център Сардиния и Азория. Познава Сардиния изключително добре. Последното му произведение за Средиземноморският остров е « Изследователска експедиция из Сардиния» (Entdeckungsreise durch Sardinie) (Frankfurt, K?ln 2002). Наскоро издаде класическото произведение на сардинските пътеводители, Хейнрих от Малтцанс « Пътешествие на остров Сардиния» (Reise auf der Insel Sardinien) (Frankfurt am Main 2002).
Е роден на 23 октомври 1885 в град Сасари. Още с първите си карикатури , рекламни графики и илюстрации от 1905/ 07 за вестници като L`Avanti della domenica, L`Illiustrazione italiana, Il giornalino della Domenica и La lettura участва усилено в процеса на ? Откриване на самоличността«, което извежда само за няколко години Сардиния на вьрха на нацийоналните дебати. 1909г. участието му в Венеция на Биеналето с картината Processione nella Barbagia di Fonni му донася както известност така и популярност сред критиците и публиката.
В търсенето на нови импулси той пътува дълго из острова , до Осило, Итири, Сенори, Орани, Овода, Десуло, Оллолай и Фони. Резултатите от неговите походи по тези места съхранили старата си традиция са събрани в тома Arte Sarda, едно антропологично изследване, което Биаси заедно с приятелят си архитект Джулио Улисе Арата пише и издават 1935г. в Тревес. Вьпреки че живее в Сасари, Биаси често пьтува до Рим. Там се джижи в интелектуалните среди около склуптора Джовани Прини и от 1913 излага картини те си сьс сецесионистите.
В Милано Биаси излага картините си от 1917 в Galleria Centrale d`Arte на кафе Кова, което не на последно място и поради участието на други художници от Сардиния предизвиква голям коментар в пресата. В последствие му посвещават изложби и други известни милански галерии. Неговата способност поетично да преиначава реалността, позволява на Биаси със сьщата експериментална радост както в Сардиния да твори и извьн нея. Това показват африканските му картини, резултат от многото престои в Триполи и Египет между 1924г. и 1927г..Освен сбитите моментни впечатления на място, интензивните преживявания на художника правят вьзможни преработката и доваршването на някой картини. Резултат на работата му от това време води до изложба с египетски авантгардни художници в Кайро.
Биаси се заема с лекота с големият формат, често с дързък откъс от филм както показва декорацйонният цикъл на художника в Casa Serbelloni in Bellagio (1923), в Villa Argentina in Viareggio(1930) и в новата ЖП гара на Tempio Pausania (1931-32). Toй се опълчва срещу комитета за нацйонални изложби, пише неустрашими памфлети срещу организацията на художниците. През четиридесетте години Биаси се мести в Биела, където се отдава основно на продукцията на пейзажи и спокоен живот, които са обзети от меланхолично безпокойство. Умира на 20 май 1945 в Адорно Мика.
Допълнителна информация на италиански можете да намерите на страницата на издателството: ILISSO: www.ilisso.it/collappro/D05.htm
Пощенски адрес:
Buchreihe SARDÌNNIA
c/o Giovanni Masala
Lektorat für sardische Sprache und Kultur
Institut für Literaturwissenschaft (Romanische Literaturen II)
Keplerstraße 17
D-70174 Stuttgart
Telefon: +49 711 - 121 37 44
Fax: +49 711 - 121 27 65
E-Mail:
При вьпроси относно поредицата SARDÌNNIA моля се обращайте кьм Джовани Масала на адрес: info@sardinnia.de или masala@sardinnia.de.
При вьпроси по тази страница можете да се обьрнете кьм Титус Гаст на адрес: webmaster@sardinnia.de.